Кос в къпиновия храст

Кликни на всяка снимка за по-голям размер

Обичам косове! И сега имам един. В книга. Има и горски дух в историята, но за мен е важно само малкото черно птиче с жълта човка. Както и за останалите герои в книгата. Измислено и нарисувано е от турския писател-илюстратор Феридун Орал. Всъщност никъде в „Къпиновият дух и жълтоклюното птиче” не се споменава думата кос. Но пък го виждаме. Косът е мъжки. Майсторски нарисуван от Орал.

При първия си урок по летене птичето пада, чупи крилцето си и през есента не успява да отлети с другите в топлите страни. Приютява го между клоните си старо дърво и за да го защити от студа, запазва листата си. Един ден край тях минава старият горски дух от къпиновия храст и решава да вземе коса у дома.

Историята е тъжна и малко наивна, точно като за съвсем малки деца. Подобна е и другата книга на Орал „Къде ми е петнистото мишле”, която издателство „Емас” издадоха за Коледа. Приключенията на котето Зейтин не са зимни, дори не са съвсем истински. То странства насън из различни прочути приказки, които са леко поомотани – както се случва, когато спим. Търси любимата си играчка – мишле на червени петна.

Харесахме книгите на Феридун Орал още преди две години, когато "Емас" издадоха „Червената ябълка”. Разказахме ви за нея наскоро. Неговите разкази са простички, но в тях задължително има едно-две изречения, които трогват читателите (с добра редакция биха станали по-хубави). Но илюстрациите са тези, които правят книгите по-специални.