Завръщане в Гората на Мечо Пух 90 години по-късно


Честит 90-и рожден ден на Мечо Пух! 
По стъпките на Мечо Пух днес тръгна нашият добър приятел Книжен Жор. Ето какво видя той:
Ако ти се е случвало да прочетеш някоя и друга книга за Мечо Пух, може би си наясно, че днес се навършват 90 години откакто той се е появил на бял лист... бум... бум.. бум... с главата надолу зад Кристофър Робин.

(- Какво е книга? – попита Прасчо. – Може ли да лети?
- Ами, може - отвърна Пух, - зависи. Понякога просто си седи. Трябва да напишеш нещо много Значимо, за да бъде харесана.
- Пух, ако ти я напишеш, ще ми хареса със сигурност – окуражително каза Прасчо.)

Преди всичко, това в скобите значи нещо.

Алън А. Милн измисля името Мечо Пух за плюшеното мече, което синът му притежава. Синът му се казва Кристофър Робин момчето с две имена. Но англичанинът не измисля глуповатото мече като поредната поучителна притча за своя невръстен син. Простичката логика на „мечето без мозък“ и очарователната тревожност на Прасчо ги превръщат в литературен тандем от онези, които рядко илюстрират страниците на детската литература. А присъединяването на оптимистичния Тигър, вечния песимист Йори и оправния Зайо дават възможност на Милн да разгърне наивните им експедиции с послания за приятелство и доброта, за емпатия и удоволствието от правенето на нищо. Насред безгрижните дни в гората понякога се явява и сладко-киселата меланхолия, която на моменти трансформира смисъла на отделни изречения и диалози, придавайки им дълбочина на поани ли, на коани ли... каквито там бяха.
„Не можеш да седиш в своя ъгъл на Гората, очаквайки другите да дойдат при теб. Трябва ти да отидеш при тях понякога.““Отдавна не знам как съм!”„Не можеш да чуеш кихане, без някой да е кихнал!““Нещата, които ме правят различен, са нещата, които ме правят.“„Понякога най-дребните неща заемат най-голямо място в сърцето ти.“„Реките са наясно със следното: няма нужда от бързане. Ще стигнем там някой ден.“„Никой не може да тъжи, когато си има балон!“

Всяко от животните в Голямата гора е изписано с черти от пъстроцветната палитра на човешката емоция (както и от любвеобилната ръка на Ърнeст Шепърд). Вследствие техните тревоги и радости са „предназначени не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен“. Тук се крие и разковничето на Мечо Пух. С всеки следващ прочит ние се превръщаме в подпитващия глас, който се намесва в случващото се, превръщаме се в самия Кристофър Робин. И преоткривайки отново мъдростта на мързелуването и съпричастността, наивното мече продължава да събира нови приятели, с които да се впуска в необмислено търсене на мед, разрешаване на чужди несполуки и откриване на хитроумни решения за ежедневните проблеми. Затова Прасчо харесва всичко, което Пух напише. Затова и ние продължаваме да се връщаме в Гората дори 90 години по-късно.

На българския пазар могат да се намерят издания на "Мечо Пух" от издателствата "Труд" и "Пан".

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.