Как се прави книга. Котешки истории с Еличе

Страшен студ е сковал Канада около 1 януари 2018 година. Въздухът е толкова леден навън, че всички са се изпокрили по къщите и дори не смеят да погледнат през прозорците, за които зимата, за да запази по-добре топлото вътре, е наплела нови дантелени пердета. Еличе е на 6 години и е много смела. Кара кънки, когато червеното на термометъра стигне до поне -10 градуса. Но ако не е успяло, си стои вкъщи и с двамата си най-близки приятели - Мамамусо и Татемусо, измисля разни неща. Стига да не са заети. Сама си играе с кълбета прежда, кашони, консерви и каквото друго се намери в малката им къща. Е, и с кукли.
Но когато двамата й приятели са свободни - както през ледените дни напоследък, тримата заедно започват да измислят истории, да рисуват, да режат и лепят. И ето как започват:


После историята продължава така:


Ако си мислите, че в тяхната приказка се разказва за хора и патета, помислете пак:


Татемусо обаче има съвсем различни идеи:

 Такива,
 такива
и такива.

Но в историята може да се случи неочакван обрат и ножиците да изрежат нещо такова:

 и тогава вече става сложно.

Ето, вече имате какво да правите през студените вечери.

Обещах на Еличе

да я подпиша с котка.
И ето какво успях да направя върху стар плик през една своя студена вечер:


Дядо Коледа от Засмяната долина


Тази година Дядо Коледа тръгва от Засмяната долина. Шейната му теглят десет северни елена, а до него седят помощниците му – рилът Нютър, нукът Питър, тихият и бърз Килтер и феята Уиск, които могат да минават през стените. Натоварени са със страшно много подаръци, защото днес в света има милиони пъти повече деца, отколкото когато Клаус се е появил за пръв път в гората Бързи. И имат само една нощ, за да посетят всеки дом.

"Как малкият Клаус стана Дядо Коледа" от Лиман Франк Баум разказва личната история на прочутия старец. От момента, в който в гората го намира нимфата Несил, през годините във вълшебната гора Бързи и Засмяната долина, където се заселва, та до днес. В нея става дума за доброто, също като в "Магьосникът от Оз", книгата с която Баум е прочут в цял свят. Животът на Клаус напомня този на Буда Гаутама - също като него след щастливото детство сред безсмъртните вълшебни същества той вижда страданието по света и решава да се посвети на децата. Тогава започва да изработва играчки за най-малките. 

Клус е човешко дете, изоставено да умре в дивата гора. Страшната лъвица Шигра му дава да суче по поръка от великия Ак, владетелят на горите по света. А после ефирната нимфа Несил го осиновява. Малкият Клаус расте сред вълшебните същества и край тях в щастие и безгрижие става все по-добър. До момента, когато разбира, че съществуват и други от неговия вид, но техният живот е нещастен. Най-трудно е за най-малките. Затова Клаус започва да прави играчки. Посвещава на това целия си живот и спечелва мантията на безсмъртието. Затова и до днес шейната му прелита над света и той пуска в комините подаръци, а където няма камини, неговите помощници внасят пакетите през стените.

Историята на Санта Клаус идва у нас с илюстрациите на Дамян Дамянов, а това може лесно да се разпознае, дори името му да не беше върху корицата на книгата.

Малка забележка: Редакторът на тази книга е пропуснал за забележи, че в предпоследната глава феята Уиск веднъж е момиче, веднъж - момче.

Биатрикс Потър feat. Куентин Блейк


Този път не Алиса, а Кити е в чизми... ботушки. Но пък предварително пуснах Алиса да инспектира правилната употреба на разбойническия аксесоар. Всичко беше наред. И ето: тъмно е и някой се измъква от прозореца на втория етаж на къща и се затичва през храстите. Тази нощ Кити е тръгнала на лов отново.

Звучи като начало на история за професионалист, но всъщност следващите страници ще покажат, че ботушките не са единственото необходимо условие да си добър ловец.

"Кити в ботушки" е неиздавана история на Биатрикс Потър. Илюстраторката-писателка за деца дори не е нарисувала картинки за нея. Разказът е накъсан и на места се губи нишката на историята, все пак както и другите книги на Потър е приятна, но може би не чак толкова по английски остроумна. Вероятно част от умението на писателката да борави с думите се губи и в превода - преводачът не се е справил добре.

Важното обаче е, че тази книга все пак излиза на български и то в обичайното изключително полиграфично изпълнение, което познаваме и от десетте истории на Потър, които издателство "Труд" издаде преди години.

Различното този път е, че илюстрациите са на Куентин Блейк - художникът, който рисува историите на Роалд Дал. Признавам си, че предпочитам неговите пред тези на Биатрикс Потър.
Предговорът на "Кити в ботушки" също е написан от прочутия илюстратор. Както може да се предположи, той е бил много щастлив, че може да рисува история на Потър.
Но... тихо. Да видим какво ще се случи с Кити в тъмната гора.

Марк Твен: Малките момичета не хвърлят кал по братята си

Снимки Капка Кънева
С малките момичета трябва да се внимава. Те не са онези невинни същества, за каквито сме свикнали да ги смятаме. Могат да мятат кал по братята си и да им отнемат дъвките насила, подиграват се на учителките си, завиждат на приятелките си за хубавите кукли. Затова е наложително отрано да се подложат на старателно възпитание. Подходящо ръководство е създал преди 150 години Марк Твен. Нарекъл го е "Съвет към малките момичета". И ето какво предлага той като алтернатива на лошото поведение:
Вместо да хвърлят кал по дрехите на братята си, да ги залеят с вряла вода.
Не се подиграват с учителките си, освен при особено отегчаващи вината обстоятелства.
Не отнемат насила куклата на приятелката си, освен ако не са сигурни, че ще победят.
Вземат дъвката на брат си само срещу обещанието, че първите два долара и половина, които се носят по реката върху воденичен камък, ще са техни.

Убедена съм, че Марк Твен не е искал да създаде чудовища с шеговитите си съвети. В неговия век за момичетата е била отредена само една съдба - на бъдещи домакини. И били подготвяни само за такава роля. Затова текст като "Съвет към малките момичета" е звучал много странно по онова време. Той пише за тях като за същества със свободна воля, които могат да правят каквото си искат и да станат каквито пожелаят. Момиченцата могат да бъдат дори малко лоши и несправедливи понякога. И могат да го решат сами.

Дори и днес в някои общества момичетата нямат възможност да избират живота си. Случва даже и тук. Думите на Марк Твен обаче вече 150 години ни напомнят, че това може да се промени. Твърдят, че всеки може да бъде себе си, какъвто и да е полът му, и да разширим малко: свободата на избор не зависи от вероизповеданието, расата, сексуалната ориентация... Това го знаем от Твен, нищо, че в "Приключенията на Хъкълбери Фин" той използва думата негър. Защото в неговия речник тази дума означава друго, а момичетата никога не са само бъдещи домакини.

"Съвет към малките момичета" е по книжарниците в издание на "Лист" от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" в превод на Невена Дишлиева-Кръстева и с удивителните илюстрации на Капка Кънева.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.