Емил и Пипи на една ръка разстояние


Имам приятелка. Тя е най-силното момиче в света, има кон и може да ме заведе на пътешествие в Южните морета. Един друг приятел пък е много артистичен и вечно дялка дървени човечета в една дърводелска работилница, има пушка и шапка, с които не се разделя, и все се забърква в неприятности, още щом прекрачи прага на работилницата. Те не са единствените ми приятели. Имам още много.

Едно момиченце постоянно увеличава или намалява размерите си, сприятелява се с изчезващи котки, зайци с кожени ръкавици и Шапкари. С нея се познаваме отдавна. Почти от времето, когато срещнах за пръв път ято врабчета, което се излюпи в едно и също гнездо в дърво с перушина. И това не е всичко.

Приятелите ми стават все повече. Наскоро например ходих на Ривиерата с муминско семейство. А малко преди това изкачвах планина с Роза, която предвидливо си носеше стол. И ако искате да знаете, мога да изброя поне 78 различни животни, с които сме играли на какви ли не игри.

Това че някой ги е измислил, а аз съм прочела за тях, не ги прави по-малко истински. Срещам ги винаги, когато имам нужда, и са на една ръка разстояние, ако попадна в беда. Мога да ги наричам с всякакви имена, нищо, че вече някой ги е нарекъл Емил, Карлсон, Муминтрол или Драги ми господине. С тях мога да съм всякаква - смела, страшна, добра, закачлива, капризна и суетна, понякога да изкачвам планини, а друг път да скачам в кратера на вулкан. Но най-често да си лежа у дома и да бъда едновремено навсякъде другаде.

Честит празник на детската книга! Пазете приятелите си.

Как се прави книга. Котешки истории с Еличе

Страшен студ е сковал Канада около 1 януари 2018 година. Въздухът е толкова леден навън, че всички са се изпокрили по къщите и дори не смеят да погледнат през прозорците, за които зимата, за да запази по-добре топлото вътре, е наплела нови дантелени пердета. Еличе е на 6 години и е много смела. Кара кънки, когато червеното на термометъра стигне до поне -10 градуса. Но ако не е успяло, си стои вкъщи и с двамата си най-близки приятели - Мамамусо и Татемусо, измисля разни неща. Стига да не са заети. Сама си играе с кълбета прежда, кашони, консерви и каквото друго се намери в малката им къща. Е, и с кукли.
Но когато двамата й приятели са свободни - както през ледените дни напоследък, тримата заедно започват да измислят истории, да рисуват, да режат и лепят. И ето как започват:


После историята продължава така:


Ако си мислите, че в тяхната приказка се разказва за хора и патета, помислете пак:


Татемусо обаче има съвсем различни идеи:

 Такива,
 такива
и такива.

Но в историята може да се случи неочакван обрат и ножиците да изрежат нещо такова:

 и тогава вече става сложно.

Ето, вече имате какво да правите през студените вечери.

Обещах на Еличе

да я подпиша с котка.
И ето какво успях да направя върху стар плик през една своя студена вечер:


Дядо Коледа от Засмяната долина


Тази година Дядо Коледа тръгва от Засмяната долина. Шейната му теглят десет северни елена, а до него седят помощниците му – рилът Нютър, нукът Питър, тихият и бърз Килтер и феята Уиск, които могат да минават през стените. Натоварени са със страшно много подаръци, защото днес в света има милиони пъти повече деца, отколкото когато Клаус се е появил за пръв път в гората Бързи. И имат само една нощ, за да посетят всеки дом.

"Как малкият Клаус стана Дядо Коледа" от Лиман Франк Баум разказва личната история на прочутия старец. От момента, в който в гората го намира нимфата Несил, през годините във вълшебната гора Бързи и Засмяната долина, където се заселва, та до днес. В нея става дума за доброто, също като в "Магьосникът от Оз", книгата с която Баум е прочут в цял свят. Животът на Клаус напомня този на Буда Гаутама - също като него след щастливото детство сред безсмъртните вълшебни същества той вижда страданието по света и решава да се посвети на децата. Тогава започва да изработва играчки за най-малките. 

Клус е човешко дете, изоставено да умре в дивата гора. Страшната лъвица Шигра му дава да суче по поръка от великия Ак, владетелят на горите по света. А после ефирната нимфа Несил го осиновява. Малкият Клаус расте сред вълшебните същества и край тях в щастие и безгрижие става все по-добър. До момента, когато разбира, че съществуват и други от неговия вид, но техният живот е нещастен. Най-трудно е за най-малките. Затова Клаус започва да прави играчки. Посвещава на това целия си живот и спечелва мантията на безсмъртието. Затова и до днес шейната му прелита над света и той пуска в комините подаръци, а където няма камини, неговите помощници внасят пакетите през стените.

Историята на Санта Клаус идва у нас с илюстрациите на Дамян Дамянов, а това може лесно да се разпознае, дори името му да не беше върху корицата на книгата.

Малка забележка: Редакторът на тази книга е пропуснал за забележи, че в предпоследната глава феята Уиск веднъж е момиче, веднъж - момче.

Биатрикс Потър feat. Куентин Блейк


Този път не Алиса, а Кити е в чизми... ботушки. Но пък предварително пуснах Алиса да инспектира правилната употреба на разбойническия аксесоар. Всичко беше наред. И ето: тъмно е и някой се измъква от прозореца на втория етаж на къща и се затичва през храстите. Тази нощ Кити е тръгнала на лов отново.

Звучи като начало на история за професионалист, но всъщност следващите страници ще покажат, че ботушките не са единственото необходимо условие да си добър ловец.

"Кити в ботушки" е неиздавана история на Биатрикс Потър. Илюстраторката-писателка за деца дори не е нарисувала картинки за нея. Разказът е накъсан и на места се губи нишката на историята, все пак както и другите книги на Потър е приятна, но може би не чак толкова по английски остроумна. Вероятно част от умението на писателката да борави с думите се губи и в превода - преводачът не се е справил добре.

Важното обаче е, че тази книга все пак излиза на български и то в обичайното изключително полиграфично изпълнение, което познаваме и от десетте истории на Потър, които издателство "Труд" издаде преди години.

Различното този път е, че илюстрациите са на Куентин Блейк - художникът, който рисува историите на Роалд Дал. Признавам си, че предпочитам неговите пред тези на Биатрикс Потър.
Предговорът на "Кити в ботушки" също е написан от прочутия илюстратор. Както може да се предположи, той е бил много щастлив, че може да рисува история на Потър.
Но... тихо. Да видим какво ще се случи с Кити в тъмната гора.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.