Дявол, папагал, слон и трамвай в един книжен празник

Представете си да съберете на едно място слон, котарак, папагал, джуджета и даже един дявол! Вероятно ще се получи бъркотия. Но ако те са герои от различни истории, нещата започват да се подреждат. Между едни корици можем да поставим слон и комари, между други джуджета и русалки, а между следващите ще се окажат котарак и дявол. Ето така си представят литературата за деца великите писатели.

"Детски шедьоври от велики писатели" е поредица на издателство "Лист", в която се настаняват охотно Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Анатол Франс, Гъртруд Стайн и още писатели, към чиито книги обикновено ни е страх да посегнем, защото някой ни е казал, че са трудни за четене. Но в тази серия те са различни - бъбриви, увлекателни, мили и нежни - като дядовци и баби, които разказват приказки на любимите си внуци. Засега в поредицата има 11 книги, всяка от тях илюстрирана от български художник - от различни поколения и с различен стил. Няма как да ти стане скучно. А най-важното е, че ако прочетеш Джойс или Вирджиния Улф за деца, когато си още малък, когато пораснеш, няма да имаш проблеми с големите им книги. И никой няма да може да те убеди, че тези велики писатели не стават за четене.

 А ето кои са книгите, с които може да започне всяка лична библиотека за умни деца:

В „Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс има две истории – тази, която дава името на книгата, и „Котките на Копенхаген”. Очевидно Джойс много обичал котки и когато съчинявал нещо за внука си винаги вкарвал и котка. До нас са стагинали само два от тези разказа, илюстрирани от карикатуриста Чавдар Николов. Той рисува Дявола като вокала на Рамщайн Тил Линдеман, кметът е с чертите на Жерар Депардийо, а котаракът е тяхната домашна котка.

Бурният живот на Мери Шели я отвежда в замък в Тоскана, където тя пише малко тъжно разказче за момиченцето на домакините си. Историята се изгубва, но преди 20 години е открита отново в библиотеката на имението. Така се появява „Морис, или къщичката на рибаря”. Историята е кратка, но разделена на три части като роман за възрастни в три тома. Българското издание е илюстрирано от Мила Янева-Табакова в тъмносини тонове.

Една от любимите ми книги като дете беше „Пчелица” от Анатол Франс. През годините я препрочитах отново и отново и пренасях книгата на всяко ново място, което обитавах за кратки или по-дълго. Франс разказва за две деца – граф и херцогиня, които са отвлечени – тя от джуджета, той от русалки. Писателят е носител на Нобелова награда за литература от 1921 година. А българското издание е илюстрирано от легендата на българската илюстрация – Любен Зидаров. Той е на 93 години, когато рисува илюстрациите.

Вирджиния Улф е една от важните фигури в навлизането на жените в изкуствата, които дълго време за били запазена територия само за мъже. Във „Вдовицата и папагалът” главната героиня е жена, която опитвада се справи с трудностите със собствени сили, но не забравя да помогне и на друго същество в беда. Улф пише историята за домашния вестник на семейството й по поръка на нейните племенници. Те обаче не харесали историята, защото била с поука. Години по-късно единият племенник разбира каква грешка е направил и издава книгата. Илюстрациите са пак  на Чавдар Николов.

Досега не бяхме чели нищо от Гъртруд Стайн, но знаем, че в "Земното кълбо се върти" писателката не е по-различна отколкото в другите книги за възрастни. Точно толкова шантава и пренебрегваща правилата история е. Стайн не спазва пунктуацията и разказът прилича повече на музикално произведение, фразите са поетични, илюстрациите на Мила Янева-Табакова също предават тази особеност.

Знаем си, че Марк Твен е зевзек. Така е и в „Съвет към малките момичета”, дори още повече. Съветите му трябва да се четат с едно наум и да се предупреждават децата да не ги приемат буквално. Илюстрациите на Капка Кънева разказват паралелна история. Тя развива съветите и ги допълва със свои интерпретации.

Не по-малко прочут със своите шантави разкази е и Даниил Хармс - жестоката му съдба съвсем не е повлияла на особеното му чувство за хумор. „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” е смешна история за двама приятели, които все се препират. Единият е фантазьор, а другият непрекъснато се опитва да го свали на земята. Дали са били в Бразилия, или не, така и не става ясно. Но пък защо да бъде. Но пък ако гледаш илюстрациите на Дамян Дамянов, може и да разбереш.

Валери Петров е българинът в серията. „Бяла приказка” излиза за пръв път в самостоятелно издание след 1977 година, когато е създадена. Това, разбира се, е история за приятелството. Не сме и очаквали друго от него. Илюстрациите са на художничката Милена Вълнарова. Тя е по-позната като дизайнер и експериментатор в шрифтовете. Трябва да видите еленчето й в книгата!

Ето, че най-после имаме нов превод на „Щастливия принц” от Оскар Уайлд – на Диана Симеонова. Старият е малко по-сантиментален, отколкото оригиналът на Уайлд на английски. Новият доста по-точно предава суровата естетика на изказа на британския писател. Тъжната история художничката Мила Янева рисува в сиво като зимата и жълто като златото, с което е покрит Щастливия принц. Тя акцентира върху второстепенните герои – бедните хора, които получават като подарък части от принца – листове злато, сапфир или рубин.

"Двата трамвая" от Осип Манделщам се озовават в София, благодарение на художничката Свобода Цекова. Но София от 20-те години на миналия век. Все пак разпознаваме Петте кьошета, Лъвов мост и четем на надписите оризъ, солъ, Салонъ, обущарница "О катръ сезонъ" и става ясно, че по това време в кината в столицата са въртели "Зайко спортистъ". Манделщам разказва мила история за два трамвая, които се опитват да се намерят в забързаното ежедневие в големия град. 


"Слонът и пеперудът" от Е. Е. Къмингс е последната засега книга в поредицата. Прочутият американски поет пише историите за дъщеря си и внука си. И тъй като пеперудът е внукът му, и на английски, и на български е в мъжки род. Преводачът Владимир Молев се е придържал към оригинала, но и е внесъл свой нюанс към разказите, в които животни и същества са мили едни към други и обещават да се обичат завинаги. Илюстрира ги Юлиян Табаков. За него тревите са златни, роклите на момиченцата - също.

Илюстрациите от книгите в тази серия в момента са изложени в столичната галерия "Арт алея".

Емил и Пипи на една ръка разстояние


Имам приятелка. Тя е най-силното момиче в света, има кон и може да ме заведе на пътешествие в Южните морета. Един друг приятел пък е много артистичен и вечно дялка дървени човечета в една дърводелска работилница, има пушка и шапка, с които не се разделя, и все се забърква в неприятности, още щом прекрачи прага на работилницата. Те не са единствените ми приятели. Имам още много.

Едно момиченце постоянно увеличава или намалява размерите си, сприятелява се с изчезващи котки, зайци с кожени ръкавици и Шапкари. С нея се познаваме отдавна. Почти от времето, когато срещнах за пръв път ято врабчета, което се излюпи в едно и също гнездо в дърво с перушина. И това не е всичко.

Приятелите ми стават все повече. Наскоро например ходих на Ривиерата с муминско семейство. А малко преди това изкачвах планина с Роза, която предвидливо си носеше стол. И ако искате да знаете, мога да изброя поне 78 различни животни, с които сме играли на какви ли не игри.

Това че някой ги е измислил, а аз съм прочела за тях, не ги прави по-малко истински. Срещам ги винаги, когато имам нужда, и са на една ръка разстояние, ако попадна в беда. Мога да ги наричам с всякакви имена, нищо, че вече някой ги е нарекъл Емил, Карлсон, Муминтрол или Драги ми господине. С тях мога да съм всякаква - смела, страшна, добра, закачлива, капризна и суетна, понякога да изкачвам планини, а друг път да скачам в кратера на вулкан. Но най-често да си лежа у дома и да бъда едновремено навсякъде другаде.

Честит празник на детската книга! Пазете приятелите си.

Как се прави книга. Котешки истории с Еличе

Страшен студ е сковал Канада около 1 януари 2018 година. Въздухът е толкова леден навън, че всички са се изпокрили по къщите и дори не смеят да погледнат през прозорците, за които зимата, за да запази по-добре топлото вътре, е наплела нови дантелени пердета. Еличе е на 6 години и е много смела. Кара кънки, когато червеното на термометъра стигне до поне -10 градуса. Но ако не е успяло, си стои вкъщи и с двамата си най-близки приятели - Мамамусо и Татемусо, измисля разни неща. Стига да не са заети. Сама си играе с кълбета прежда, кашони, консерви и каквото друго се намери в малката им къща. Е, и с кукли.
Но когато двамата й приятели са свободни - както през ледените дни напоследък, тримата заедно започват да измислят истории, да рисуват, да режат и лепят. И ето как започват:


После историята продължава така:


Ако си мислите, че в тяхната приказка се разказва за хора и патета, помислете пак:


Татемусо обаче има съвсем различни идеи:

 Такива,
 такива
и такива.

Но в историята може да се случи неочакван обрат и ножиците да изрежат нещо такова:

 и тогава вече става сложно.

Ето, вече имате какво да правите през студените вечери.

Обещах на Еличе

да я подпиша с котка.
И ето какво успях да направя върху стар плик през една своя студена вечер:


Дядо Коледа от Засмяната долина


Тази година Дядо Коледа тръгва от Засмяната долина. Шейната му теглят десет северни елена, а до него седят помощниците му – рилът Нютър, нукът Питър, тихият и бърз Килтер и феята Уиск, които могат да минават през стените. Натоварени са със страшно много подаръци, защото днес в света има милиони пъти повече деца, отколкото когато Клаус се е появил за пръв път в гората Бързи. И имат само една нощ, за да посетят всеки дом.

"Как малкият Клаус стана Дядо Коледа" от Лиман Франк Баум разказва личната история на прочутия старец. От момента, в който в гората го намира нимфата Несил, през годините във вълшебната гора Бързи и Засмяната долина, където се заселва, та до днес. В нея става дума за доброто, също като в "Магьосникът от Оз", книгата с която Баум е прочут в цял свят. Животът на Клаус напомня този на Буда Гаутама - също като него след щастливото детство сред безсмъртните вълшебни същества той вижда страданието по света и решава да се посвети на децата. Тогава започва да изработва играчки за най-малките. 

Клус е човешко дете, изоставено да умре в дивата гора. Страшната лъвица Шигра му дава да суче по поръка от великия Ак, владетелят на горите по света. А после ефирната нимфа Несил го осиновява. Малкият Клаус расте сред вълшебните същества и край тях в щастие и безгрижие става все по-добър. До момента, когато разбира, че съществуват и други от неговия вид, но техният живот е нещастен. Най-трудно е за най-малките. Затова Клаус започва да прави играчки. Посвещава на това целия си живот и спечелва мантията на безсмъртието. Затова и до днес шейната му прелита над света и той пуска в комините подаръци, а където няма камини, неговите помощници внасят пакетите през стените.

Историята на Санта Клаус идва у нас с илюстрациите на Дамян Дамянов, а това може лесно да се разпознае, дори името му да не беше върху корицата на книгата.

Малка забележка: Редакторът на тази книга е пропуснал за забележи, че в предпоследната глава феята Уиск веднъж е момиче, веднъж - момче.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.