Говорящата кожа

Кадър от филма „Записки под възглавката“
По кожата ми са отпечатани милиони букви – дамгосана е от страниците, които съм държала в ръцете си. Левият ми безименен пръст например си има име – казва се топрод. Странно име, ще кажете. Нищо подобно – това е отпечатък от заглавието на първата книга, която прочетох самостоятелно, когато бях на 6 години – „Малката кибритопродавачка”. Понякога с периферното си зрение забелязвам остатъци по дланите си от стих на Дилън Томас, есе на Бродски, приказка на Хесе. Това се случва в онези специални моменти – когато реалността изтънява и съзнанието е на границата между две истории, а има нужда от поне няколко още, за да се опази от тъгата, мъчителните загуби и извънредните радости.

Няма нужда да празнувам Световния ден на книгата и авторското право. Защото всеки ден белязаните ми ръце докосват книга, а това е празник. Книгите са любимата ми лудост. Заемат 80 процента от времето ми, а често се промъкват и в другите 20. Имам и други мании, но тази е най-старата и най-трайната. И днес празнувам не книгите, а собствената си лудост!

Честит празник!

Любов, разказвана безброй пъти

Честит Международен ден на детската книга! Отбелязваме го днес, защото на 2 април, през далечната 1805 г., е роден Ханс Кристиан Андерсен. Любимият ни разказвач става много популярен още приживе, а в наши дни е преведен на повече от 150 езика. Ние обаче не се вълнуваме от цифри и статистика, а от книги, разказване на истории и разни необясними неща. Например, как се появява любовта към четенето?

Даниел Пенак разказва за тази любов в "Като роман". Основна тема на книгата са тъкмо спадовете и подемите в читателските навици и настроения: от люлката, през училището и университета, до ролята на родител или баба и дядо. 
На другата вечер пак сме заедно. Навярно със същото четиво. Да, има вероятност той да поиска снощната приказка, за да се увери, че не е сънувал, да ни зададе същите въпроси, на същите места, заради радостта да чуе същите отговори. Повторението успокоява. То е доказателство за близост. То е нейното дихание. А той има нужда да си възвърне това дихание: 
 - Още! 
"Още, още...", което, общо взето, значи: "Колко много се обичаме, ти и аз, щом ни стига тази единствена приказка, повтаряна безброй пъти!" Да препрочиташ не значи да повтаряш, а да даваш все нови и нови доказателства за неуморна любов.
Приятно четене и разказване!

Защо "Матилда" минава за най-добрата книга на Роалд Дал?


Чели ли сте "ГДВ"? Аз - да, преди няколко години. Тогава Роалд Дал категорично се настани сред добрите писатели в малкия ми списък. Книгата е смешна по идиотско-симпатичен начин. Знаете, Роалд Дал не е като никой друг. Филма не съм гледала. През цялото време обаче бях наясно, че има друга история на Дал, която почитателите му смятат за най-добрата - "Матилда". Ето, че прочетох и нея. И сега се чудя какво да напиша, защото това изобщо не е книга за мен.

Сигурно е супер да четеш за малко момиченце, което е запалена читателка още от 4-годишна възраст - все пак нашата страст са книгите. И все пак предпочитам Софи. А и някои от другите герои на шантавия уелсо-норвежец. Фантастичният господин Фокс е велик (и филмът - също), също и цялата метнажерия в "Чарли и шоколадовата фабрика" - екранизацията - също, даже вещиците и семейство Тъпашки. Матилда обаче е доста сълзлива и голяма част от реакциите й са недообмислени. Не ми звучеше реалистично, съвсем не защото тя може да мести предмети с очите си, а защото описаните отношения в семейството й са пресилени. Нито вярвам, че малките момиченца могат да бъдат скромни и добри, докато замислят как да си върнат за лошото отношение на околните и го осъществяват дисплинирано без това да ги превърне в чудовища. Гледали сме и други филми.

И сега си седя и се чудя защо тази книга минава за най-добрата на Роалд Дал. Чакам мнения.

Илюстрациите на Куентин Блейк са изключителни, както винаги.

"Матилда" е на книжния пазар с логото на издателство "Ентусиаст".

Сензация! Алиса узурпира властта в Огледалния свят


Алиса превзе със сила властта в Огледалния свят рано тази сутрин. Оцелелите кари съобщават, че цариците са пратени в изгнание. Какви ще са следващите действия на узурпаторката все още не се съобщава.

Според слуховете тайните помагачи на Алиса били Чеширският котарак и Вале купа. Първият се появил ненадейно насред сутрешното сервиране на чая и помел с опашка най-скъпия сервиз. Кралицата започнала да крещи истерично, това предизвикало суматоха сред свитата й и те верижно се катурнали на земята, като помели стражите и едно фламинго. През това време Вале купа откраднал сладките и ги раздал на Белия заек, Шапкаря и Гъсеницата. Тъй като те са от друга история, равновесието било нарушено и всички се изсипали в близкия кладенец. После Алиса триумфално влязла в замъка и седнала на трона.

В крайна сметка близки до новата царица споделиха, че причината за преврата бил свързан с третия рожден ден на блога „Алиса в чизми”. След като Алиса свила чизмите на котарака на Шарл Перо и ги обула, тя тотално объркала приказката си. Решила, че военизираната й нова визия изисква да завладява държави и да сваля крале и кралици. Все още не е ясно накъде ще се насочат амбициите й. Да се пазят Снежанка, Снежната кралица, Спящата красавица, Магарешката кожа, Принцесата с граховото зърно, цар Дроздобрад, Рапунцел, Красавицата и Звяра.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.