Защо "Матилда" минава за най-добрата книга на Роалд Дал?


Чели ли сте "ГДВ"? Аз - да, преди няколко години. Тогава Роалд Дал категорично се настани сред добрите писатели в малкия ми списък. Книгата е смешна по идиотско-симпатичен начин. Знаете, Роалд Дал не е като никой друг. Филма не съм гледала. През цялото време обаче бях наясно, че има друга история на Дал, която почитателите му смятат за най-добрата - "Матилда". Ето, че прочетох и нея. И сега се чудя какво да напиша, защото това изобщо не е книга за мен.

Сигурно е супер да четеш за малко момиченце, което е запалена читателка още от 4-годишна възраст - все пак нашата страст са книгите. И все пак предпочитам Софи. А и някои от другите герои на шантавия уелсо-норвежец. Фантастичният господин Фокс е велик (и филмът - също), също и цялата метнажерия в "Чарли и шоколадовата фабрика" - екранизацията - също, даже вещиците и семейство Тъпашки. Матилда обаче е доста сълзлива и голяма част от реакциите й са недообмислени. Не ми звучеше реалистично, съвсем не защото тя може да мести предмети с очите си, а защото описаните отношения в семейството й са пресилени. Нито вярвам, че малките момиченца могат да бъдат скромни и добри, докато замислят как да си върнат за лошото отношение на околните и го осъществяват дисплинирано без това да ги превърне в чудовища. Гледали сме и други филми.

И сега си седя и се чудя защо тази книга минава за най-добрата на Роалд Дал. Чакам мнения.

Илюстрациите на Куентин Блейк са изключителни, както винаги.

"Матилда" е на книжния пазар с логото на издателство "Ентусиаст".

Сензация! Алиса узурпира властта в Огледалния свят


Алиса превзе със сила властта в Огледалния свят рано тази сутрин. Оцелелите кари съобщават, че цариците са пратени в изгнание. Какви ще са следващите действия на узурпаторката все още не се съобщава.

Според слуховете тайните помагачи на Алиса били Чеширският котарак и Вале купа. Първият се появил ненадейно насред сутрешното сервиране на чая и помел с опашка най-скъпия сервиз. Кралицата започнала да крещи истерично, това предизвикало суматоха сред свитата й и те верижно се катурнали на земята, като помели стражите и едно фламинго. През това време Вале купа откраднал сладките и ги раздал на Белия заек, Шапкаря и Гъсеницата. Тъй като те са от друга история, равновесието било нарушено и всички се изсипали в близкия кладенец. После Алиса триумфално влязла в замъка и седнала на трона.

В крайна сметка близки до новата царица споделиха, че причината за преврата бил свързан с третия рожден ден на блога „Алиса в чизми”. След като Алиса свила чизмите на котарака на Шарл Перо и ги обула, тя тотално объркала приказката си. Решила, че военизираната й нова визия изисква да завладява държави и да сваля крале и кралици. Все още не е ясно накъде ще се насочат амбициите й. Да се пазят Снежанка, Снежната кралица, Спящата красавица, Магарешката кожа, Принцесата с граховото зърно, цар Дроздобрад, Рапунцел, Красавицата и Звяра.

2016 г. - книги за други животни от крайните квартали

Годината се изнизва през комина и бурният вятър я отнася назад в миналото. Докато още не сме я забравили, искаме да ви разкажем за книгите, които открихме през последните дванайсет месеца.

Три от Ники

"Островът на дядо" ме запозна с Бенджи Дейвис на български и веднага ме накара да се влюбя в работата му. Всеки със специален дядо в живота си ще я оцени. Освен темата, грабва също артът, наститен с ярки цветове и красиви детайли. Стискам палци за още заглавия от Дейвис!

"Приказки от крайните квартали" е любопитен книжен проект, който се появи на български през пролетта. Авторът и илюстратор Шон Тан създава първо рисунките - всички те са "остатъци" от предишни негови проекти, - а след години ги обединява и пише по тях къси истории. Крайният резултат е уникален сборник! Гери подробно разказа за него тук.

"Гривесто дете-коте"
е детската книга на Етгар Керет. Виждала съм я многократно, но Дядо Коледа я скри под елахата ми чак тази година. Обичайната щуротия от израелския писател, при когото обаче няма нищо обичайно. Илюстрациите първо стряскат, а на трета страница вече знаеш, че са точните.

Три от Гери


"Моето семейство и други животни"
от Джералд Даръл за пръв път се появява в България много отдавна, но аз я прочетох в изданието на "Колибри". Не съм сигурна дали книгата е точно за деца, въпреки че Джери е малък и обича насекоми. По-нататък ще ви разкажа за любимата ми героиня в книгата - прекрасна старица, която не става от леглото, а около нея се е разстлала великолепната й коса.

"Приключенията на Саламури"
е сред най-любимите ми още от малка, но тази година я прочетох отново. Издадена е през 1980 г. и оттогава не е събрала много почитатели. А е не по-малко значима от книгите на Джани Родари. За Повелителката на светулките и Пастирчето на калинките ви разказах преди време тук.

"Манго и Бамбам: Съвсем НЕ-прасе"
е личното ми откритие за 2016 г., защото бях неин редактор. Топла, нежна и приятелска история за момиченце без приятели и тапир. Манго открива черно-белия Бамбам насред много забързания град, в който живее. Спасява го от прииждащите коли и гневни хора и го кани на бананови палачинки в дома си.

П.П. Сподели в коментар кои са твоите книжни открития през 2016-а? :)

Ваш любящ Дядо Коледа

Кликни на всяка снимка за по-голям размер
Дядо Коледа не пътува със самолет или на мотор, той нито може да ги кара, нито иска - освен това са твърде бавни и вонят. Не вярвайте, ако някой ви уверява, че се придвижва с друго, освен с шейната и елените. Вече хиляда деветстотин двайсет и четири - не, и седем! - години подкарва превозното си средство и благодарение на часовата разлика успява да разнесе всички подаръци, които е подготвял през годината с помощта (а често и въпреки проблемите, които му създава) на Северния полярен мечок.

На Северния полюс в къщата на Дядо Коледа кипи трескава дейност, но и голям купон. Предвождани от Полярния мечок, снежни хора, елфи, малки мечки и елени правят бели и саботират правенето на подаръци. Веднъж дори разрушават къщата на прочутия старец. Редовно изгърмяват всички фойерверки, повреждат вече готовите пакети, изяждат част от лакомствата и разбъркват списъците с имена на деца. И все пак всяка година подаръците успяват да стигнат до децата. Не вярвате? Всичко това е документирано в писмата на Дядо Коледа, които той праща на момчетата на писателя Дж. Р. Р. Толкин. Наскоро издателство "Колибри" ги издаде. Има такива, които подозират, че самият Толкин праща тези послания - първо тайно взима написаните от децата му писма да Северния полюс, прочита ги и им отговаря. Дори сам рисува рисунките, които показват какво се случва през годината в къщата на Дядо Коледа. Но това не е вярно - доказва го треперливият почерк на стареца - все пак е на хиляда деветстотин двайсет и седем, както и вмъкнатите пасажи, написани не съвсем грамотно от Полярния мечок на специален гоблински шрифт. А и кой друг, освен Дядо Коледа, знае как изглежда къщата му и какви бели спретва всяка година Полярния мечок.

Първото писмо от Северния полюс пристига през 1920 година до най-голямото от момчетата на Толкин - Джон. Следващите са адресирани до Майкъл, Кристофър и малката Присила. Последното получава Присила през 1943 година. Понякога специалните пликове падат през комина, друг път ги носи пощальонът, а веднъж един идва с подаръците. От писмата става ясно, че момчетата предпочитат влакове, а Присила - книжка за оцветяване от Беатрикс Потър, по-късно и книги за четене.

Ето какво разказва Дядо Коледа през 1943 година:
Къщата на Скалите
Северният полюс
Коледа, 1943 г.

Скъпа моя Присила,
Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж, тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа "довиждане", поне донякъде - но няма да те забравя. Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма; и се надяваме по-късно да се върнем при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца.
Пратениците ми съобщиха, че хората наричат тази година "мрачна". Сигурно имат предвид нещастна - и е точно такава, боя се, на много места, където особено обичах да ходя; но много се радвам да чуя, че ти все още не си нещастна. Недей и да ставаш! Аз съм все така жив и скоро ще се върна, по-весел отвсякога. В моята страна няма беди; и макар запасите ми да намаляват все повече, се надявам скоро и това да сe оправи.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Copyright © Алиса в чизми | 2014-2017. Всички права запазени.